Стрес и форми на стреса
Галя Петрова
Живеем в среда, която непрекъснато и динамично се променя. Често се чуваме да казваме, че сме стресирани. Какво всъщност е стреса? Трябва ли да се предпазваме на всяка цена от него и да се опитваме да го избягваме или той е неизменна и необходима част от живота ни?
Hans Selye (канадски ендокринолог с унгарски произход) дефинира стреса като неспецифична реакция на тялото към промените в средата, независимо дали са причинени от или водят в резултат до приятни или неприятни състояния. С други думи всяка промяна, към която трябва да се приспособим, се нарича стрес. Започването на работа, тръгването на детето на училище, заминаването на почивка, купуването на кола, загубата на любим човек, пенсионирането, изтичането на някакъв срок – всички тези промени предизвикват стрес. Стресът е нещо, което неизменно ни съпътства и без него е невъзможно да се живее.
Терминът “стрес” е взет от физиката и означава “прилагане на сила върху обект, достатъчна, за да промени формата му” Стресът може да бъде “добър” или еустрес (от гр. представка "eu-” – добър) или “лош” – дистрес (от гр. “dys-“ – лошо състояние). Добър или лош, той е процесът на динамично взаимодействие между околната среда и човека. Сигналите от средата се възприемат от мозъка, който интерпретира промените и дава команда за действие на тялото. Това се случва за части от секундата и настъпващите след това промени започват автоматично. В кръвоносната ни система нахлува адреналин, кръвта се съсредоточава в мозъка и мускулите, зениците се разширяват, дишането и сърдечната честота се ускоряват и т.н. Тези и останалите телесни промени са заложени в нас, поставят ни нащрек, привеждат ни в състояние на готовност да се изправим срещу опасността или да избягаме от нея (т.нар. “fight or flight” реакция). Основната цел е да се съхраним като вид, за да можем да оцелеем в ситуация на реална заплаха за живота ни.
В наши дни директните заплахи за живота ни са малко, но винаги, когато сме застрашени от изисквания или очаквания, този механизъм се задвижва независимо дали смятаме, че можем или не можем да се справим с тях. Той се включва и тогава, когато се чувстваме застрашени от някаква загуба – независимо дали това е раздяла, загуба на социален статус, на престиж, на позиция. И така, реакцията към стрес, която някога е позволявала на предците ни да оцеляват в животозастрашаващи ситуации, в наши дни тя ни прави лоша услуга. Изследванията сочат, че подобно дългосрочно активиране на хормоните на стреса може да има увреждащ ефект върху тялото като намалява имунитета и увеличава риска от затлъстяване, диабет, депресия, сърдечносъдови заболявания и смърт.
Какви са формите на стреса? За удобство те могат да бъдат разделени в три групи – остър стрес; епизодичен остър стрес и хроничен стрес.
Острият стрес е най-честата форма на стрес. Той произтича от изискванията и натиска, преживени наскоро и от изискванията и натиска на близкото бъдеще. В малки дози острият стрес е полезен и освежаващ, но ако е прекалено голям е изтощителен. Карането на кола с висока скорост по магистрала в началото на деня може да бъде много възбуждащо и освежаващо. Същото каране в края на един дълъг ден е изтощително и дори опасно. Още по-опасно е, ако през целия ден трябва да се поддържа същото темпо. Последиците от това могат да бъдат в буквалния смисъл катастрофални. Повечето хора лесно разпознават признаците на острия стрес. При него най-честите симптоми са емоционални (комбинация от гняв или избухливост, тревожност и подтиснатост), мускулни болки и напрежение, главоболие, стомашно-чревни проблеми, сърдечносъдови проблеми – повишено кръвно налягане, ускорена сърдечна дейност и т.н. Поради краткосрочния си характер той не причинява вредите, свързани с дългосрочния стрес.
Епизодичен остър стрес. Той се наблюдава при хората, които често са изложени на остър стрес (епизоди на остър стрес), които непрекъснато бързат за някъде, но винаги закъсняват; на главите им висят срокове за спазване; правят много неща едновременно; непрекъснато се състезават с някого или със себе си; не приемат провал; нетърпеливи са. Нетърпението и избухливостта често водят до разпад на взаимоотношенията с близките им хора. Проявите на епизодичния остър стрес са всъщност симптоми на удължена свръхвъзбуда на нервната система – главоболие, мигрена, хипертония, гръдна болка, други сърдечносъдови проблеми.
Хроничен стрес. Кап...кап...кап... Една капка непрекъснато, неумолимо и постоянно капе върху главата. Казват, че някога това се е използвало като мъчение. Отначало изглежда безобидно и лесно за понасяне, но постепенно става непоносимо – до степен на тотален психичен срив. Същото е и с хроничния стрес. Той постепенно ни износва. Разрушава телата ни, умовете ни, и в крайна сметка – живота ни. Телесните и психичните ни ресурси постепенно се изчерпват. Надеждата за излизането от състоянието на хроничен стрес се стопява и отстъпва място на унинието или циничността.
Как ще реагираме на стреса зависи както от характера на промяната, която го предизвиква, така и от това в какво състояние сме самите ние. Едно и също събитие може да е особено стресиращо в определен момент от живота ни и да не е така стресиращо в друг. Така или иначе щом има стрес, т.е промяна в средата, към която трябва да се адаптираме, тялото на автоматично реагира по един и същи начин, но с различен интензитет в зависимост от механизмите за справяне, с които разполагаме.
Какви промени настъпват в тялото ни под влияние на стреса, как да разберем на какво количество стрес сме изложени, каква е връзката между стреса и някои телесни и психични заболявания, ще разгледаме в следващите материали.
Октомври 2009