Кимон Ганев
Никулден, Бъдни вечер, Коледа, Нова година, Васильовден, Йордановден, Ивановден. Около зимното слънцестоене са се разположили поредица от големи дни. Празниците се изправят срещу нас. Празни. Правят просека в ежедневието ни. Какво ще се разкрие в светлината, появила се в празнотата на просеката? Какво ще изберем да поставим на това място?
Независимо доколко си даваме сметка за избора, пред който сме изправени, той е неизбежен. И предизвиква стрес. В скоби - всяка промяна предизвиква стрес. Стрес може да означава прекомерно напрежение и тревожност. Стрес означава също мобилизация на ресурсите да посрещнем ...
Всъщност, да посрещнем какво?
Изтекла е година от предишния празник. Затворил се е четирисезонният цикъл. Време за равносметка? Гледаме назад - какво сме постигнали; гледаме напред - накъде сме се устремили. Можем да се опитаме да направим списък на делата, които сме осъществили и на тези, които ще се опитаме да случим. А също да се обърнем навътре към себе си - как сме се чувствали през изминалата година, как ще бъдем занапред. Как се спогаждаме със себе си - харесваме ли се? Как се разбираме с другите?
В търсенето на отговорите може да се зарадваме, натъжим, разгневим, да ни обземе завист или да се изпълним с вдъхновение. Но винаги ще се вълнуваме, ако истински сме се запитали. И ако сме се запитали истински, ще имаме отговори и преживявания, които ще се опитаме да наместим в себе си.
Може и да не го мислим чак толкова задълбочено. Празникът е сътресение. Нещо като тупване с юмрук по телевизора, чиито настройки малко са се десинхронизирали. Понякога помага. Току виж, че потупнати от празника се поизбистрят идеите, емоциите и очакванията ни. Потупването (дано не е тежък удар) най-малкото ще бъде повод за прекъсване, в което да излезем от хипнотичната повторяемост на делниците ни такива, каквито сме ги подредили.
Може малко по-задълбочено. Празникът е опиянение (не в буквалния смисъл на думата). Екстремно преживяване, което ни зарежда и изстрелва в следващата годишна орбита. Опиянение, в което да научим повече за себе си. Един от пътищата към божественото е чрез опиянение и обсебване. Което не значи, че всяко опиянение е непременно път към духовните слоеве. Имаме и друг възможен път към трансцендентното - чрез съзерцание и вглъбеност. Макар последните рядко да са възможни в празничната суматоха - изборът е наш.
Да направим скок към други дълбини. Празникът прекъсва делничния ни ритъм и напомня, че всяко нещо има край. Животът има край. От тази перспектива изборите, които правим във всеки момент, добиват друга тежест. Та ние няма да имаме отново този момент; ще разполагаме с други, но този ще е отминал. Отговорността нараства; собствената ни значимост нараства. Парадоксално, защото от гледната точка на безкрая сме точка в необятното, но от гледната точка на уникалността на момента всичко най-съществено е тук и сега.
Накрая малко и по домашному. През празниците прекарваме много повече време с хората, споделящи житейския ни път. Понякога това носи любов и радост. Понякога е тежко, защото много неща сме оставили затлачени помежду ни. Дремещи конфликти напират да излязат от килера. Собственият принос към връзките с близките ни е на дневен ред. Какво им даваме? Какво искаме да получим? Как искаме и как даваме?
Но - стига толкова приказки, че идват празници! Да се хващаме на работа, за да ги посрещнем. Понякога използваме трескавата подготовка да се измъкнем от въпросите, поставяни ни от предстоящето ознаменуване. Както и да решим да го подхванем, нека се готвим за идващите
ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!
Декември 2009