Христиана Симеонова
Текстът представя затрудненията в изграждането на самооценката при юношите, когато се намират предимно в условията на онлайн среда и ограничени отношения в реалността между връстници.
В дните на социална изолация децата в училищна възраст „заживяха“ предимно в дигиталната среда. Тя се превърна в спасителното средство. Юношите се потопиха още по-дълбоко в онлайн комуникацията, която и преди доминираше в живота им. Заплахата, която това поражда, условно ще назовем “виртуална изолация”.
Отражението на виртуалната изолация при подрастващите не е същото като при “порасналите“ възрастни. Юношите нямат достатъчно “жив” опит и границата между реално и виртуално за тях все още е размита. Възрастните, в идеалния случай, разполагат с потенциала за самоконтрол и натрупан преживелищен опит в реалността.
Цялата статия можете да прочетете тук