ЗА УПОТРЕБИТЕ НА ТРЕВОЖНОСТТА
Кимон Ганев
Тази статия представя описание на тревожността – тревожността в ежедневието ни и тази, свързана с емоционални проблеми и разстройства. Прави се кратък анализ на нейните функции и значение. Очертани са и три подхода в лечението на психичните разстройства, при които тревожността е основна проява.
Какво е тревожността?
Тревожността е неприятно чувство на безпокойство, неспокойно очакване, опасение, преживяване за надвиснала заплаха. Различни са сигналите, които ни казват, че сме тревожни. Ето някои от типичните прояви:
Понякога телесните прояви на тревожността са единствените, които човек “забелязва”. Например, вниманието може изцяло да е насочено към усещанията от сърдечната област или към болки, подуване и свиване в корема. В тези случаи може да се говори за маски на тревожността – кардиологична, гастро-интестинална.
Тревожността – част от живееното
Тревожността е универсално явление. Тя е сигнал за опасност и ни поставя в готовност за борба или отстъпление. Тази древна еволюционна функция на тревожността търпи сериозна промяна при човека в сравнение с другите биологични видове. За разлика от останалите живи същества, човек е по-малко подвластен на изискванията на средата; той има повече свобода на изборите, които прави и по-малко следва предварително зададени поведенчески модели. Това разкрива много повече възможности не само за адаптиране към заобикалящото ни, но и за адаптиране на заобикалящото ни към нашите нужди. По-голямата степен на свобода на човека, обаче, носи и много повече несигурност и съмнения в преценката му за заобикалящия го свят и за решенията, които взима. Ето защо, тревожността при човека се насочва към други области. Тя все по-често ни предупреждава не за външни опасности, а за вътрешни заплахи – съмнения и несигурност, произтичащи от нашите колебания, опасения, представи за себе си, вътрешни противоречия и конфликти.
Симптомите на тревожността са познати на всеки – това са страхове, мисли, представи, телесни усещания, които съпътстват човек в ежедневието. Фриц Риман (в книгата си “Основни форми на страх”) пише:
“Историята на човечеството ни дава възможност да се запознаем с различни опити за овладяването [на страха, за неговото] смекчаване, преодоляване или усмиряване. ... Защитеността от Бога, отдаващата се любов, изследването на природните закони, отвръщащата се от света аскеза или философските познания всъщност не снемат страха, те обаче могат да помогнат той да бъде понасян и дори да го направят плодотворен за нашето развитие.”
Наличието на тревожност не означава непременно, че имаме психично разстройство. Напротив, тревожността мобилизира ресурсите ни за справяне в различни ситуации: подготвя ни за посрещане на трудности и премеждия, стои в основата на всички наши творчески актове. Използваме я като ориентир за вътрешното ни състояние и сигнал за развоя на връзките ни с другите хора. Т.е. в непатологичните си варианти тревожността изпълнява важна адаптивна функция. Адаптивната (нормална) тревожност се отличава с това, че:
Патологичната тревожност
Не винаги е лесно да се постави границата, отвъд която тревожността става симптом. Няколко характеристики на патологичната тревожност ни помагат да се ориентираме за тази граница между нормално и абнормно. Патологичната тревожност е:
Патологичната тревожност води до болезнени преживявания, затруднява социалното функциониране, блокира възможностите ни за адаптация към изискванията на средата.
Няколко илюстративни примера за различни разстройства, свързани с тревожност
Яна, 37-годишна жена, търси помощ, тъй като докато била на работа (лаборант) получила силен световъртеж, изпотяване, страхувала се, че ще припадне. Уплашила се много, била изпратена от колежката си до вкъщи. Тези пристъпи на силен страх и световъртеж се случват веднъж на няколко дни, но след тяхното начало преди няколко месеца Яна започва да ограничава излизанията си навън, защото силно се опасява, че отново ще й стане лошо. Налага се мъжът й да я кара с кола до работата.
Пристъпите на силен страх, придружени с изразени вегетативни симптоми (в случая световъртеж, но също често се наблюдават сърцебиене, недостиг на въздух, изпотявания и много други) се наричат пристъпи на паника. Най-интензивната част от пристъпа трае минути, но преживяването обикновено е много мъчително и плашещо. Нерядко човек е убеден, че има застрашаващо го телесно заболяване.
В гореописания пример вследствие на появилите са пристъпи на паника Яна развива и страх да се движи сама вън от къщи (агорафобия). В тежките си варианти агорафобията може да бъде изключително ограничаващо индивида състояние, като той става напълно неспособен да води живот вън от дома си.
Павел, 44-годишен архитект, се обръща за помощ след като избухнал страшно по повод забележка на приятелката си. В хода на разговора става ясно, че Павел често се чувства напрегнат и неспокоен (нещо, което почти не показва). Той не вижда ясни причини за това, освен на моменти силно засилващите се съмнения, че има сериозно заболяване – има неприятни прескачания на сърцето и епизодични промени на кръвното налягане. На няколко пъти е бил убеден, че има тежко сърдечно заболяване, въпреки липсата на данни от прегледа и лабораторните изследвания, които да го потвърдят.
По-нататъшният разговор с Павел показва, че постоянен фон през последните години са различни сериозни опасения за здравето му (които далеч надхвърлят реално съществуващи дисфункции и симптоми). Тази хипохондрична нагласа в голяма степен доминира в емоционалните му преживявания, особено около моменти на стрес и трудности в професионалните или интимни отношения.
Силвия, 23-годишна студентка, идва на консултация след като е обиколила почти всякакви специалисти. Оплакванията й започнали преди 2 години, когато получила силна замаяност, уплашила се, че ще падне на земята (което и досега не се е случвало). От този момент тя е постоянно с усещането, че не може да пази добре равновесие и се чувства несигурна при придвижване. Това води до съществено ограничаване на самостоятелните й излизания и на социалните контакти. Първоначално е била твърдо уверена, че нещо става с мозъка й, докато сега допуска възможността оплакванията й да са по-скоро с психологичен характер.
В случая на Силвия има симптом на нарушени координационни функции, които нямат органична телесна причина. Това е конверзионно разстройство – състояние, при което нарушенията на двигателни или сетивни функции се дължи на психологични (емоционални) причини, без да има болестни промени в тялото. При Силвия тези оплаквания се съчетават с хипохондричната убеденост (въпреки уверенията в обратното от лекарите специалисти), че тя има сериозно заболяване на мозъка.
Вяра, 26-годишна, завършила висше образование преди година (публична администрация), не работи, насочена е за психотерапия от психиатър, който й е предписал лекарства. Поводът да търси психиатрична помощ са изразени затруднения да извършва ежедневни действия като обличане, излизане, подреждане на масата и др. При всяка такава дейност многократно се налага да повтаря действието, докато не получи увереността, че го е “извършила правилно”. Преди да постигне това усещане, тя не може да продължи по-нататък, а дори да го направи в нея остава силно напрежение, което по-късно трябва да бъде компенсирано с още повече ритуали.
В последния случай тревожността не е водещия симптом. Тя, обаче, участва мощно в извършването на натрапливите действия. Опитите на Вяра да им се противопостави води до появата на интензивна тревожност. Така става ясно, че зад тези ритуали стои високо количество тревожност. Може да се предположи, че натрапливите ритуали имат функцията да организират и сдържат тревожността на приемливо за човек ниво. Често преживяването на хората с натрапливости е, че съответните действия по начин малко магически предотвратяват евентуални (често неопределени) бъдещи неприятни събития и развития. Преди този вид разстройство се наричаше натраплива невроза, а днес официалната терминология е обсесивно-компулсивно разстройство; т.е. разстройство, характеризиращо се с натрапливи мисли (обсесии) или натрапливи действия и ритуални (компулсии).
В работата с Вяра се разкриват допълнителни симптоми на тревожност – сънят й е неспокоен, често се чувства нащрек, има моменти когато се страхува да остава сама. Става ясно, че от време на време сънува кошмари. Тези кошмари са били особено много и интензивни за продължителен период след претърпяно изнасилване, случило се преди четири години. Друго важно обстоятелство, за което терапевтът научава допълнително, е, че Вяра е отгледана в среда на насилие – до развода на родителите й (когато тя е 16-годишна) между тях е имало чести конфликти, много от които завършват с физическо насилие над майката от бащата.
Тези обстоятелства на тежки травматични събития и гореописаните симптоми на повишено напрежение и тревожност (нарушенията в съня, усещането “нащрек”, различните опасения и кошмарите) дават основание за поставяне на диагноза Пост-травматично стресово разстройство.
Чрез гореизброените примери илюстрирахме някои от психичните разстройства, в които тревожността е главен или основен симптом. Тези разстройства са често срещани – около 20% от хората имат такова разстройство в течение на живота си.
Функции и смисъл на тревожността
Независимо дали тревожността е нормална (т.е. служи на адаптирането ни към средата) или патологична (блокира ефективните ни реакции спрямо обкръжението), тя винаги е сигнал за опасност. Опасността може да бъде външна: например, заплаха от наказание, болка, неудовлетворяване на социални нужди, изоставяне и др. Много често, обаче, опасността ще е свързана с наши вътрешни преживявания: мъчителни или неприемливи представи, фантазии и вътрешни конфликти. Важно е да се подчертае, че в голямата си част тези “вътрешни опасности” са несъзнавани, ние не си даваме сметка за тях.
Наличието на разстройство, свързано с тревожност, е недвусмислен знак, че способността ни да се адаптираме към изискванията на средата и към нуждите на собственото ни развитие е сериозно нарушена. Свръхмерните реакции на тревожност вече са се оформили в устойчиви модели на реагиране спрямо света. Тревожността се е превърнала в един от главните фактори, които организират нашето ежедневие и то по такъв начин, че възможността да се възползваме от потенциала си за благополучие е силно ограничена.
Появата на разстройство с тревожност ни казва: Трябва да се направи нещо! Не го искам това безпокойство! Разбира се, добре е прекомерната ни тревожност да бъде премахната. Преди да бързаме да се оттървем от тревожността си, обаче, можем да отделим и малко внимание на въпроса какво ни казва тя със своята поява. За какво ни предупреждава? Кое тъмно поле от нашето живеене тя осветлява? Нерядко отговорите на тези въпроси са неизбежна част от пътя към освобождаването от прекомерната тревожност.
Терапия при тревожните разстройства
На практика три са основните подхода при терапията на тревожните разстройства:
Тези подходи неслучайно са подредени в този ред. Той отговаря на нарастващото въвличане на цялостното ни Аз в стремежа да се справим с тревожността си. Първият подход на практика се ограничава с разглеждането на тревожното разстройство като аналог на навяхване на крака. Можем да очакваме, че ако тревожните симптоми са израз на преходна трудност в живеенето ни, то медикаментозното лечение и няколко консултации ще бъдат достатъчни да се измъкнем от затруднението, в което се намираме. Обаче, ако факторите, които обуславят тревожността ни, са по-неразривно свързани с основни въпроси, пред които сме изправени и на които не сме намерили достатъчно добри отговори, то едва ли този модел на простото телесно заболяване ще бъде много ползотворен в овладяване на тревожните ни симптоми.
Вторият подход се реализира от когнитивно-поведенческата терапия. При нея с помощта на терапевта човек се научава да разпознава неефективните си отговори спрямо предизвикателствата на средата. Такива неефективни отговори са: погрешни убеждения относно собствената мотивация и тази на другите; очаквания, които са неоправдани или прекомерни; затруднения в намирането на алтернативи в собствените мисли и поведение. Когнитивната терапия цели да коригира тези маладаптивни (т.е. затрудняващи адаптацията) поведенчески стратегии. Индивидът с тревожност активно е въвлечен в процеса на откриването и утвърждаването на алтернативни начини да реагира спрямо обстоятелствата на обкръжението и спрямо собствените нагласи.
Третият подход твърди, че тревожното разстройство не е случайно. Напротив – то е израз на начина, по който се справяме със своите колебания, желания и страхове. Анализът на възникването и “използването” на прекомерната ни тревожност позволява да постигнем по-добро разбиране на дълбоките мотиви на нашите реакции. Това разбиране е промяната, която ни дава малко повече власт над преживяванията ни и спомага за намаляването или изчезването на симптомите. Този път на промяна се постига чрез психоаналитично ориентираната терапия.
В заключение
Тревожността е сигнал, че нещо във вътрешния ни свят или в отношенията ни с нашето обкръжение не е наред. Какво ще правим с този сигнал е въпрос на избор. Можем да се опитаме да го елиминираме като го подтиснем, изработим умения да овладяваме тревожните си реакции или изследваме тяхното по-дълбоко значение. Терапията във всеки случай е важно да бъде съобразена както с естеството на разстройството, така и със смисъла й за човека, който я изпитва. В следваща статия ще се спрем чрез примери малко по-подробно върху възможностите за терапевтична работа.
Май 2006