Терапията и консултирането се основават на връзката между терапевт и пациент. В тази среща на личностите и характерите и двамата - всеки от своята роля - допринасят за случващото се в терапията. Значителна част от подготовката и практиката на терапевтите са насочени към разширяването на способността им да отчитат как се свързват с пациента (клиента). Това разбиране на връзката помага да се мисли как човек функционира психично и в отношенията си с другите.
Психичното е многопластово. В голямата си част е несъзнавано, динамично, с вътрешни конфликти, нееднозначно. Натоварено е с много, разнообразни и често противоречиви емоции. Те произтичат както от настоящето, така и от нашето минало. Нашата история е “вписана” в установените ни начини да чувстваме, мислим и реагираме.
Разбирането на психичното става чрез свързване и съпреживяване с другия. За да го опишем използваме различни теории за обясняване на човешкото поведение. Особено важен за работещите в Динамика е психодинамичният подход (откъдето идва и името на центъра ни). Най-важните акценти в него са схващането, че голяма част от психичния ни живот е несъзнаван. Че в психичното има непрестанно движение, мотиви и контра мотиви, амбивалентни (противоречиви) емоции и намерения; действия, за чиито по-дълбоки корени обикновено сме относително слепи.
Психотерапията се стреми да помогне на човек да разпознае и разбере по-пълно своите преживявания. И основавайки се на това разбиране - да промени емоционалните си реакции и поведение.