Нова книга: „След размисъл“ на Уилфред Бион

Това е първата издадена на български психоаналитична книга на един от най-интересните и влиятелни психоаналитици след средата на 20-ти век (преводач Калина Йорданова, редакция и предговор Кимон Ганев). Представянето на книгата ще бъде на 15-ти май 2024 г. от 19.30 часа в Централен дом на архитекта в гр. София, ул. "Кракра" №11.

Уилфред Бион (1897 – 1979) е британски психиатър и психоаналитик, който разширява полето на психоаналитичното мислене към психотичните („луди“) аспекти на психичното функциониране. Работейки с пациенти с тежки психични разстройства той развива своите основни идеи, които се опитват да осветлят въпроса как човек мисли емоционалните си преживявания.

Събраните в „След размисъл“ статии на Бион, писани през 50-те години на 20-ти век, представят постепенното разгръщане на неговите психоаналитични възгледи, които изкристализират във формулираната от него Теория на мисленето. Тук ще отбележим някои от ключовите идеи на автора:

• как пациентът с шизофрения употребява езика – често по-скоро като действие, отколкото за общуване и мислене;
• че психичното развитие причинява болка и поради това то е възможно, ако е налице достатъчно способност да се понася фрустрацията;
• че когато болката е непоносима, защитните психични операции се стремят да унищожат не само преживяванията, а дори и самия психичен апарат, който прави тези преживявания възможни;
• изследва се как най-ранните психични защитни механизми (разцепване, проективна идентификация, проекция и омнипотентни фантазии) участват в изграждането на личността и начините, по които този растеж може да бъде осуетен или блокиран;
• въвежда идеята, че в личността винаги има и психотична част, т.е. че лудостта е част от психичния ни свят;
• постулира наличието в психиката на специална функция (алфа функция), която превръща „суровите“ сетивни данни в преработени елементи, които могат да служат за мислене и запаметяване;
• развитието на алфа функцията става във взаимодействие с майката в нейната специфична нагласа на мечтателен унес, с което се поставя началото на способността на човек да мисли емоционалните си преживявания.

В книгата „След размисъл“ гореспоменатите статии са рамкирани от кратко „Въведение“ и дълъг заключителен „Коментар“. Те са писани доста след статиите и в период, когато Бион преминава през дълбока теоретична и професионална промяна. Предговорът, написан от Кимон Ганев, се опитва да предаде идейното развитие на автора и добавя понятия, необходими за по-пълноценното разбиране на творческата еволюция на Бион.

„Въведение“-то и „Коментар“-ът представляват критична преоценка на написаното по-рано и могат да се нарекат диспут на Бион с предишния себе си. Това позволява на читателя да „види“ пътя, по който се движи Бион в усилието си да схване (чрез интуиция) и предаде случващото се по време на терапията. „След размисъл“ показва този стремеж да се формулира и опише неуловимия психоаналитичен процес - стремеж, който никога не приключва и от който – ако терапевтът остава верен на емоционалното поле в психотерапевтичната работа – не може да се откаже.