Първата ни Коледа, която се случва на фона на обявена пандемия. За трудността ни да се ограничим, за лудостта да искаме още и още, която не се опира на желанието. За нашето безсмъртие и непоносимостта ни към фрустрация – защото сме свободни.
Празниците се изправят срещу нас. Празни. Правят просека в ежедневието ни. Какво ще се разкрие в светлината, появила се в празнотата на просеката?
