Депресия при деца и юноши

До началото на 80-те години депресията не е призната като заболяване при децата и юношите. Сега изследванията показват, че във всеки даден момент до 15 % от децата и юношите имат някои от симптомите на депресия, а около 5% от тях имат сериозно депресивно разстройство. Случаите на депресивни състояния рязко нарастват през пубертета. В тази възраст депресията е почти два пъти по-често срещана при момичетата, което се обяснява с хормоналните промени, настъпващи през пубертета и различията в начините за справяне с проблеми. Всъщност тази разлика между половете в уязвимостта от депресия е валидна и при възрастните.

 
Клинична картина на депресията

Депресията при децата и юношите има характеристики, подобни на тези при възрастните, макар да се проявява с малко по-различни симптоми. Това се дължи на особеностите на този възрастов период.

    • Децата под 7 години често са неспособни да описват и разпознават вътрешните си състояния. Негативните емоции и мисли, трудно могат да бъдат изказани с думи. В тези случаи, депресията често се проявява по различен начин, например чрез телесни прояви. Неразположения като главоболие, стомашни болки, повръщане и други неясни физически оплаквания, могат да бъдат индикатор за депресия при детето.

    • Типични знаци за депресивно състояние при възрастните са промените в настроението и емоциите: тъга, унилост, чувство за безнадеждност и празнота, плачливост. Тези симптоми са по-често характерни за по-големите юноши. При по-малките, често промените в настроенията са под формата на раздразнителност, враждебност към околните, гневни изблици.

    • В много случаи показателно за депресивните преживявания на подраставащите е загубата на интерес към различни дейности, които до скоро са били източник на удоволствени преживявания. Заедно с промяната на настроенията, може да се наблюдава и хиперактивно поведение.
    • Възможно е да се появят промени в апетита (повишаване или загуба) и в теглото. При децата това може да се прояви със спирането на наддаване на тегло.

    • Признак за дерпесия е и нарушението на съня. Децата с депресия могат да имат трудност да заспиват или да се будят през нощта, да стават много рано или да преспиват, както и да не успяват да стоят будни по време на училище.

    • Загубата на енергия или усещането за умора, също са показатели. Умората може да бъде разпозната в оттеглянето на детето от игри с други деца, по-малка активност и игривост от обикновено, отказ да ходят на училище, по-честите отсъствия от училището.

    • Чувство на безполезност и преживяването на прекомерна или неоправдана вина са част от симптоматиката на депресията. Детето може да се отнася пренебрежително към себе си, например като използва изречения като „Аз съм глупав“, „Аз съм кретен“ и т.н.

    • Може да се намали способността му да мисли или да се концентрира. Проява на тези проблеми с вниманието и концентрацията, могат да бъдат открити в различни поведенчески проблеми, лошо представяне в училище, трудности в запомнянето, невъзможност да завършва задачи и др.
    • Поява на мисли за смъртта (не само страх от смъртта), суицидни наклонности, без конкретен план или опит за самоубийство, или с конкретен план за извършване на самоубийство, са показателни. Може да съществуват допълнителни невербални сигнали за потенциално суицидно поведение, като например раздаването на любима колекция, подаряването на притежания, които са ценни за детето.

  • Деца с депресия могат да избягват някои приятни дейности, да се оттеглят от приятелите и семейството си и често да се уединяват и затварят.

Всички тези симптоми биха могли да доведат до увреждане на социалните, професионалните или други значими области на функционирането. Често подрастващите, страдащи от депресивни разстройства, не получават нужната грижа и лечение. Причините за това могат да бъдат различни – стигмата, която съпровожда идеята за психична болест, нежеланието и неспособността на родителите да признаят и разпознаят болестта на тяхното дете. Възможно е нетипичните прояви на заболяването да затруднят разпознаването на състоянието и поради това да не се започне лечение.

Причини за депресията

Има биомедицински и психосоциални рискови фактори, които оказват влияние върху развиването на депресия при деца и юноши. Както и при възрастните, депресията при деца може да бъде причинена от комбинация от фактори, свързани с физическото здраве, различни събития в живота, историята на семейството, генетична уязвимост, околната среда и биохимични нарушения.

Депресията често съпътства някои физически болести и увреждания - например, хронично заболяване като диабет, рак, епилепсия, астма. Децата в инвалидна количка или с други видими деформации са рискова група. Другите деца могат да бъдат жестоки към тях, възможно е да ги отбягват и да им се подиграват. Това понижава тяхното самочувствие, засилва вярването им, че са различни от другите и ги прави още по-уязвими.

Когато в историята на семейството има случаи на депресия, близките е добре да са по-наблюдателни и чувствителни към поведението на децата. Подрастващите, в чиито семейства има близки с депресия, са с по-висок риск от заболяване. Ако детето има родител, страдащ от депресия или друго психично заболяване, вероятността и при него да се случи нараства с приблизително 25%. Ако и двамата родители са имали тази болест, рискът се покачва драстично. Не е ясно доколко връзката между депресията на родителя и на детето произтича от генетични фактори или дали родителите създават среда, която увеличава вероятността за развитие на психична болест.

Рисков фактор са и хормоналните промени, които настъпват по време на пубертата, което прави тази възраст деликатна. Подрастващите момичета са с по-голяма честота на депресия, тъй като те са по-социално ориентирани, по-зависими от положителни социални взаимоотношения и по-уязвими към загубата на социалните взаимоотношения, отколкото момчетата.

Стресовите междуличностови взаимоотношения са характерни за тийнейджърството. Често депресията се активира от събития, които детето възприема като травматични. Раздяла или развод на родителите, загубата на любим човек или животно, преместването в друг град или училище, провал в академично или спортно начинание са примери за такива събития. Някои деца реагират на проблемите в тяхната семейна среда с депресивни признаци и симптоми. Бедност, липса на грижи, злоупотреба на родителите с алкохол, конфликти между родителите, пренебрегване и липса на внимание, насилие (физическо, емоционално, сексуално) са само част от стресорите, на които детето или юношата има вероятност да реагира със симптоми на депресия.

Разпознаване на депресията

Важно е навреме да се открие депресията при децата и юношите. На първо място това дава усещането на детето, че страданието и напрежението, които то носи са разпознати от околните. Разбирането на страданието от другите намалява преживяването за самота и обърканост, които съпътстват депресията.

Ако депресията не е разпозната и лекувана навреме, нараства рискът тя да стане хронична или обичаен начин на реагиране при трудни ситуации и обстоятелства. Когато депресивното реагиране се превърне в устойчив модел на справяне с кризите в живота, неговата промяна става много по-трудна.

Не е за пренебрегване и риска от себе-увреждащи действия. В депресивно състояние децата и юношите са склонни да се самонараняват и да правят опити за самоубийство. Затова е важно да се направи навременна оценка на този риск.

Лечение на депресията

Лечението на депресията може да бъде ориентирано в няколко посоки:

    • Към симптома. Различни интервенции са насочени към облекчаване на депресивното състояние. Такива са когнитивно-поведенческата терапия, която работи с непосредствените механизми, които поддържат симптомите. Друга възможност са консултации за родителите, целящи да подпомогнат детето или юношата в справяне със страданието. При по-тежки депресивни картини важна роля могат да играят лекарствата (антидепресанти).

    • Към личността на детето / юношата. При този вид терапии (голямата част от които са психоаналитично ориентирани) основната задача е да се търси решение на вътрепсихичните конфликти, стоящи зад симптомите на депресивното разстройство. Изследването на интрапсихичното напрежение, изясняването на желанията и страховете са път към изграждане на устойчиви и адаптивни начини за посрещане на житейските кризи.

  • Към междуличностовите отношения. Често в депресивното разстройство важна роля играят отношенията в семейството и с връстниците. Семейната терапия и индивидуалната терапия, насочена към междуличностовите отношения, могат да изиграят важна роля в отстраняване на трудностите в изграждането на връзките с другите и по този начин да допринесат решително за облекчаването и изчезването на депресивните симптоми.

Конкретният терапевтичен план за лечение на депресията се изработва след внимателна оценка на състоянието на детето или юношата, отчитане на факторите, допринасящи за психичното му състояние, както и на ресурсите, които имат подрастващият и неговото обкръжение.


Използвана литература:

  1. Shashi K. Bhatia, M.D., and Subhash C. Bhatia, M.D., Creighton University, Department of Psychiatry, Omaha, Nebraska - “Childhood and Adolescent Depression”, American Family Physician, Volume 75, Number I, January 2007
  2. Jocelyne Appelboom-Fondu - “Psychopathologie de L`enfant et de L`adolescent”, 1995-1996
  3. Nancy Schimelpfening - “Depression in children. Signs and symptoms of Depression in children”, depression.about.com, Dec 2011

Веселина Ганева и Кимон Ганев

Януари 2012