До началото на 80-те години депресията не е призната като заболяване при децата и юношите. Сега изследванията показват, че във всеки даден момент до 15 % от децата и юношите имат някои от симптомите на депресия, а около 5% от тях имат сериозно депресивно разстройство. Случаите на депресивни състояния рязко нарастват през пубертета. В тази възраст депресията е почти два пъти по-често срещана при момичетата, което се обяснява с хормоналните промени, настъпващи през пубертета и различията в начините за справяне с проблеми. Всъщност тази разлика между половете в уязвимостта от депресия е валидна и при възрастните.
Депресията при децата и юношите има характеристики, подобни на тези при възрастните, макар да се проявява с малко по-различни симптоми. Това се дължи на особеностите на този възрастов период.
Всички тези симптоми биха могли да доведат до увреждане на социалните, професионалните или други значими области на функционирането. Често подрастващите, страдащи от депресивни разстройства, не получават нужната грижа и лечение. Причините за това могат да бъдат различни – стигмата, която съпровожда идеята за психична болест, нежеланието и неспособността на родителите да признаят и разпознаят болестта на тяхното дете. Възможно е нетипичните прояви на заболяването да затруднят разпознаването на състоянието и поради това да не се започне лечение.
Има биомедицински и психосоциални рискови фактори, които оказват влияние върху развиването на депресия при деца и юноши. Както и при възрастните, депресията при деца може да бъде причинена от комбинация от фактори, свързани с физическото здраве, различни събития в живота, историята на семейството, генетична уязвимост, околната среда и биохимични нарушения.
Депресията често съпътства някои физически болести и увреждания - например, хронично заболяване като диабет, рак, епилепсия, астма. Децата в инвалидна количка или с други видими деформации са рискова група. Другите деца могат да бъдат жестоки към тях, възможно е да ги отбягват и да им се подиграват. Това понижава тяхното самочувствие, засилва вярването им, че са различни от другите и ги прави още по-уязвими.
Когато в историята на семейството има случаи на депресия, близките е добре да са по-наблюдателни и чувствителни към поведението на децата. Подрастващите, в чиито семейства има близки с депресия, са с по-висок риск от заболяване. Ако детето има родител, страдащ от депресия или друго психично заболяване, вероятността и при него да се случи нараства с приблизително 25%. Ако и двамата родители са имали тази болест, рискът се покачва драстично. Не е ясно доколко връзката между депресията на родителя и на детето произтича от генетични фактори или дали родителите създават среда, която увеличава вероятността за развитие на психична болест.
Рисков фактор са и хормоналните промени, които настъпват по време на пубертата, което прави тази възраст деликатна. Подрастващите момичета са с по-голяма честота на депресия, тъй като те са по-социално ориентирани, по-зависими от положителни социални взаимоотношения и по-уязвими към загубата на социалните взаимоотношения, отколкото момчетата.
Стресовите междуличностови взаимоотношения са характерни за тийнейджърството. Често депресията се активира от събития, които детето възприема като травматични. Раздяла или развод на родителите, загубата на любим човек или животно, преместването в друг град или училище, провал в академично или спортно начинание са примери за такива събития. Някои деца реагират на проблемите в тяхната семейна среда с депресивни признаци и симптоми. Бедност, липса на грижи, злоупотреба на родителите с алкохол, конфликти между родителите, пренебрегване и липса на внимание, насилие (физическо, емоционално, сексуално) са само част от стресорите, на които детето или юношата има вероятност да реагира със симптоми на депресия.
Важно е навреме да се открие депресията при децата и юношите. На първо място това дава усещането на детето, че страданието и напрежението, които то носи са разпознати от околните. Разбирането на страданието от другите намалява преживяването за самота и обърканост, които съпътстват депресията.
Ако депресията не е разпозната и лекувана навреме, нараства рискът тя да стане хронична или обичаен начин на реагиране при трудни ситуации и обстоятелства. Когато депресивното реагиране се превърне в устойчив модел на справяне с кризите в живота, неговата промяна става много по-трудна.
Не е за пренебрегване и риска от себе-увреждащи действия. В депресивно състояние децата и юношите са склонни да се самонараняват и да правят опити за самоубийство. Затова е важно да се направи навременна оценка на този риск.
Лечението на депресията може да бъде ориентирано в няколко посоки:
Конкретният терапевтичен план за лечение на депресията се изработва след внимателна оценка на състоянието на детето или юношата, отчитане на факторите, допринасящи за психичното му състояние, както и на ресурсите, които имат подрастващият и неговото обкръжение.
Използвана литература:
Веселина Ганева и Кимон Ганев
Януари 2012