ФАМИЛНА ТЕРАПИЯ - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ И ПРИЛОЖЕНИЕ
Галя Петрова
Въведение
Фамилната терапия е психотерапевтичен метод, при който се работи със семейството (хора, свързани помежду си с кръвна или брачна връзка или съжителстващи заедно). Този вид психотерапия е особено подходяща за “очевидни” семейни проблеми като брачни недоразумения и поведенчески проблеми у децата. Тя е ефективно лечение за сериозни разстройства, които се считат за територия на индивидуална работа, като: депресивни състояния, фобии, шизофрения, зависимости от алкохол и психоактивни вещества, булимия и анорексия нервоза (Gurman et al. 1986). В материала са разгледани накратко историята, базисните схващания на този подход, основните му характеристики и полето на приложение.
История
Фамилната терапия е сравнително нов психотерапевтичен метод. Първите стъпки към възникването му са направени още в 20-те години на миналия век, когато все повече нараства разбирането за важността на семейството като основа за добро психично здраве както на децата, така и на възрастните в него. Теоретичните му основи, обаче, са поставени около 30 години по-късно от американския антрополог Gregory Bateson, който описва модели на взаимоотношения в малки групи (каквато е и семейството), които допринасят за стабилността или разпада на групата (Gregory Bateson, 1958). С това той променя фокуса на интервенциите от вътрешния свят на индивида (предмет на индивидуалната психотерапия) към семейната система. Оттогава досега полето на фамилната терапия непрекъснато се развива и обогатява с модели, които стъпват на различни теоретични основи. Най-широко разпространеният от тях се основава на теорията за семейните системи.
Системен модел
Според него семейството като цяло е жив организъм и се разглежда като гъвкава саморегулираща се система, която е нещо повече от сбора на отделните си членове (така както човек е повече от простия сбор на органите си). Тази система има свои граници и поддържа баланс чрез набор от вътрешни правила. Постигането на баланса е свързано и със съпротива към промените, които се налагат при преходите в етапите на жизнения цикъл на семейството или при кризисни ситуации (развод, смърт на един от членовете и т.н.). Всеки семеен член има определена роля в семейната система (говорител, жертва, спасител, носител на симптом), която е относително стабилна. Промяната в един от семейните членове води до промяна в цялата система.
Този модел разглежда цялото семейството като обект на интервенции и поставя ударението върху взаимоотношенията и комуникацията вътре в семейството, а не върху симптомите на членовете му. Основните полагания са:
Основни понятия
Основните понятия, използвани от системния модел, са:
Стадии |
Цели |
Независим живот |
Постигане на собствен идентитет: създаване на връзки на доверие и интимност, емоционална и финансова независимост от семейството по произход. |
Партньорска/брачна двойка |
Изграждане на ново семейство: постигане на взаимозависимост, споделеност, посвещаване. |
Родителстване (от раждането до юношеството на детето/децата) |
Адаптиране към новата роля, която се добавя към ролята на индивид и съпруг/а; приспособяване на семейната система към порасналите изисквания. |
Родителстване (деца в юношеска възраст) |
Промяна на взаимоотношенията родители – дете, така че да позволят на юношата спокойно да изследва нови модели и поведения, като същевременно чувства достатъчно емоционална подкрепа. |
“Празно гнездо” |
Напускане на семейството от порасналите деца; създаване на нов тип връзка с тях – вече като с възрастни хора; фокусиране върху брачната двойка. |
Късен стадий |
Поддържане на индивидуалните интереси и функциониране, както и тези на съпруга/та; изследване на нови семейни роли (баба/дядо); справяне със загуби (на близки, роднини, приятели); житейска равносметка. |
Поле на действие
Фамилната терапия е метод, който може да се използва самостоятелно или в комбинация с други терапевтични интервенции. Той е подходящ в следните основни направления:
Описание
Фамилната терапия протича в срещи (сесии) между семейството и терапевтичния екип. Този подход позволява и работа с един член от семейството, тъй като се счита, че промяната в един от членовете на семейната система ще доведе до промяна в цялата система. Терапевтът или терапевтите (ако има терапевтичен екип) наблюдава и анализира взаимоотношенията, взаимодействията и комуникацията между семейните членове, без да дава оценки и да търси вина. За постигане на желаната цел се използват различни терапевтични техники. При наличие на терапевтичен екип, неговите членове служат като модел за нови поведения, които семейството може да използва.
Заключение
Фамилната терапия е сравнително нов и доказано ефективен психотерапевтичен метод, който вече е извоювал своето място в областта на здравните грижи. Той позволява да се мобилизира капацитета на семейството като цяло за постигане на ново функционално равновесие и психично благополучие на членовете си.
Литература
Септември 2007